Антонио Гауди е испански архитект – един от най-големите новатори в областта за своето време, а и дълго след това. Водеща при него е испанската разновидност на „ар нуво”, наричана „каталунски модернизъм”. След като проектира витрина за Световното изложение в Париж по поръчка на един производител на ръкавици, Гауди привлича вниманието на индустриалеца Еусеби Гуел, който по-късно се превръща в меценат и покровител на младия архитект. Скоро получава и ред поръчки за декорацията на църковни интериори.

Парк Гуел е поръчан от Еусеби Гуел, който иска да създаде озеленен квартал – градина, тихо и спокойно място за аристокрацията в Барселона. Имайки предвид урбанизацията, Еусеби Гуел възлага дизайна на проекта на Антонио Гауди. През този период архитектът усъвършенства личния си стил чрез вдъхновение от природните форми. Гауди разгръща целия си архитектурен гений и прилага на практика голяма част от иновативните си структурни решения, които се превръщат в символ на неговия органичен стил, завършвайки със създаването на базиликата Саграда Фамилия.

Саграда Фамилия е една от най-величествени църкви, изобразяваща раждането, живота и смъртта на Христос и Богородица. Строежът започва през 1882 г., а през 1883 г. Антонио Гауди е назначен за главен архитект. Гауди е бил отдаден до такава степен на делото и работата си, че се мести да живее на строителната площадка. В името на великата си идея той разпродава цялото си имущество, за да може да финансира архитектурния шедьовър. Саграда Фамилия започнала да удивлява хората още в самото начало. Гауди неведнъж е събарял вече построени елементи, за да издигне други, плод на нова идея. Църквата има три фасади – Рождество, Страст и Слава. Всички те хроникират живота на Христос от раждането, през смъртта, до възкресението. Когато умира Гауди, е била почти завършена само Рождествената фасада, която служи като стимул за бъдещите архитекти.

От 1860 г. известната днес улица „Пасаж де Грасия” се очертава като основна ос на Барселона и най-известните семейства на града започват да се заселват в своите резиденции. На тази улица може да видите две от бележитите архитектурни постройки на Антонио Гауди, обект на световното наследство на ЮНЕСКО – Каса Батьо и Каса Мила.
Д. Джосеп Батьо предоставя на Антонио Гауди пълна творческа свобода, като му възлага да разруши първоначалната сграда. Въпреки това, благодарение на дързостта на Гауди, сривът на къщата е отхвърлен и между 1904 и 1906 г. е извършена цялостна реформа. Архитектът напълно променя фасадата, преразпределя вътрешните прегради, разширява вътрешния двор и прави външността ѝ автентично произведение на изкуството.
По-късно богатият Педро Мила, възлага проектирането на голяма жилищна  сграда на Антонио Гауди на булевард „Пасаж де Грасия”, заради огромното си впечатление от предния проект на архитекта – Каса Батьо. Резултатът е не толкова изпълнена с цветове, но отново интересна като архитектура къща. Причудливите сюрреалистични комини, които сградата има, често са оприличавани на войници, вещици и какво ли още не.

На известната улица „Пасаж де Грасия” се намират още две модернистични постройки от началото на 20 в. – Каса Аматлйер и Каса Лео-Морера.