Има един аспект на испанската кухня, който е много известен по целия свят, това е обичаят да се яде тапас. Днес тази кулинарна традиция се възпроизвежда в барове и ресторанти, вариращи от традиционните до авангардните.

Тапасът обикновено се отнася до малка част от ястие. Размерът е един от основните критерии да се определи дали нещо е, или не е тапас.

Най-често срещаните видове храна, които се ядат като тапас, са сушени меса като хамон иберико или чорисо,  маслини, сирене, скариди, сепия  и други лесни за приготвяне храни, които изискват малко или никакво готвене. На практика всяко ястие може да се сервира като тапас.

Има многобройни сведения за това как се е появил обичаят да се яде тапас, много от които включват средновековни крале и други исторически фигури. И както винаги, различните региони на Испания поотделно твърдят, че са родното място на емблематичната испанска традиция. Може би една от първите улики за дешифриране на мистерията е в произхода на самата дума: думата „тапа” идва от глагола taper, което означава „да покрия”, а на испански „тапа” е и думата за капак. Според един от най-популярните разкази за появата на тапа, барманите започнали да покриват напитките на своите клиенти с филия хляб и малко парче кашкавал и шунка като начин за предотвратяване на попадането на прах или муха в чашата им. Следователно „тапа” наистина е действала като капак, предпазващ напитката

Според друг популярен разказ, създателят на обичят е, крал Алфонсо X Мъдрият, на когото, при  възстановява от болест, били предписани големи количества вино и малки порции храна заедно с напитката, за намаляване ефекта от алкохола. След възстановяването си той настоял, че всяко заведение в кралството  трябва да сервира малка порция храна заедно с напитката, за да предотврати пиянството в обществото.

Друго емблематично ястие за Испания е паейята (paella), която се смята за традиционното ястие на Испания. Валенсия, в източна Испания, е безспорният дом на паейята. Това е едно от най-големите природни пристанища в Средиземно море и  един от най-важните райони за производство на ориз в Испания, откакто оризът е въведен от маврите преди повече от 1200 години. Така хората там имали всичко необходимо за създаването на една питателна и евтина храна и от комбинацията на ориз с морски дарове се е получила прочутата паейя.

В течение на годините се създали  толкова варианти на паейя, колкото и готвачи има, като мнозина твърдят, че тяхната рецепта е най-добра на вкус или най-автентична. Произходът на ястието, обаче, е доста скромен. Разбирането на малко от неговата история ще помогне да се обясни защо съществуват толкова много видове паейя.

Първоначално паейята е била храна за фермери, приготвяна за обяд от работниците на дървен огън. Правили са я с ориз, плюс всичко, което е имало около оризовите полета в провинцията: домати, лук и охлюви, с добавен боб за вкус и текстура. За специални случаи са добавяли и шафран, който придава специфичен цвят и вкус.

Малко по малко, когато „валенсийският ориз“ е станал по-широко достъпен, рецептите за паея са адаптирани към появяващите се нови варианти. Сега паейята е родовото наименование на 200 или повече отличителни ястия с ориз. И днес  до   „истинската“ паейя Валенсияна заедно с тази  от морски дарове, се нарежда и паейята  със  смес от пилешко, заешко и охлюви със зелен и бял боб.

Интересно и малко объркващо е от къде идва наименованието – „паейя“ или по-точно „ла паейя“ е името на самия тиган за готвене.  Думата идва от стария валенсийски (във Валенсия населението има свой собствен език, донякъде подобен на каталунския) и вероятно се корени в латинското „patella“, което означава тиган.